
- Живея в хаус- като започнем от измисления „ред“ в бюрото ми, преминем през често настъпващия безпорядък в гардероба, отскочим при кутиите с ненадписани дискове, за които баща ми често ме пита дали наистина ни ги продават със следи от пръсти, и се озовем в главата ми, където нито една мисъл не е сортирана както трябва.
Хаусът е моят малък бунт срещу чистофайничеството (само каква дума!) на майка ми. Мразя да чистя или поне така си повтарям, но истината е, че постепенно заприличвам на нея и влагам огромно старание и желание (хм) , когато го правя.
Ще се боря до последно !
Да, аз ще търся диск с часове! И ще забутвам нещата си в най-невероятните места!
По повод чистенето трябва да обявя, че ненавиждам прахосмукачката, също като двете си кучета- едното бяга от страх, а другото се нахвърля върху нея ( не питайте за пораженията).
(Не че вас ви интересува, но пък така или иначе си пиша глупости.)
Предпочитам цял час да се размотавам с малката четчица и лопатка отколкото 10 минути да обикалям насам-натам с прахосмукачка.
И за мен няма голямо значение дали мокрите дрехи са подредени на простора по височина и по вид, а камо ли по цвят!
- Обичам нечетните числа- особено девятката. Никога няма да видите силата на звука на телевизорът ми да показва четно число.
- Преди години нашите са решили, освен да ми мажат биберона с люта чушка- заради голямото ми желание да ям, да ме научат да спя на шум. От тогава до сега аз не мога да заспя в тишина!
- Имам малък белег на челото си заради чайник, който е паднал на главата ми.
- Спасявам буби всякакви- колкото и глупаво да звучи- паячета, паяци, богомолки, мухи, бръмбарчета, пчели, оси и т.н.
- Нещото, от което най-много се срамувам е, че преди години слушах ч…а. И постоянно повтарях, че харесвам всякаква музика без опера (голяма грешка).
- Първият си дневник започнах да водя в началото на трети клас.Първото нещо, което написах бе, че момчето, което тогава харесвах, е минало през нашата улица с кучето си + подробно описание на кучето. Второто писание се отнасяше за грозната ни ограда и желанието ми да имаме като „американските“ (каквото и да значи това).
- Харесвам Едгар Алан По и Емили Дикинсън.
- Това, което ме накара да напиша първото си стихотворение беше „Стон“ на Яворов. Чувството, което усетих при първия прочит, още ме кара да настръхвам.
- Уменията ми включват: оригами сърце и фалшиво пеене ( според баща ми виене от болки в корема)
- Имам табло, на което съм закачила нещата, за които съм благодарна – снимки на моето семейство, приятеля ми, двете ми кучета, първите ми стихотворения в оригинал и една моя бебешка снимка.
- Страхувам се от земетресения- вече съм преживяла доста (живея в земетръсен район).
- Чувствителна съм ( прекалено даже) и срамежлива (надявам се да го преборя).
- И може би често прекалявам с подробностите, но какво да се прави. C’est la vie.
СТОН
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!
Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!
OMG, мислех че това с нагласянето на звука на телевизора на точно число си е мое отклонение. Това ме успокоява някак…
Аз го оставям винаги на 5.