;i

  • Живея в хаус- като  започнем от измисления „ред“ в бюрото ми, преминем през често настъпващия безпорядък в гардероба, отскочим при кутиите с ненадписани дискове, за които баща ми често ме пита дали наистина ни ги продават със следи от пръсти, и се озовем в главата ми, където нито една мисъл не е сортирана както трябва.

Хаусът е моят малък бунт срещу чистофайничеството (само каква дума!) на майка ми. Мразя да чистя или поне така си повтарям, но истината е, че постепенно заприличвам на нея и влагам огромно старание и желание (хм) , когато го правя.

Ще се боря до последно !

Да, аз ще търся диск с часове! И ще забутвам нещата си в най-невероятните места!

По повод чистенето трябва да обявя, че ненавиждам прахосмукачката, също като двете си кучета- едното бяга от страх, а другото се нахвърля върху нея ( не питайте за пораженията).

(Не че вас ви интересува, но пък така или иначе си пиша глупости.)

Предпочитам цял час да се размотавам с малката четчица и лопатка отколкото 10 минути да обикалям насам-натам с прахосмукачка.

И за мен няма голямо значение дали мокрите дрехи са подредени на простора по височина и по вид, а камо ли по цвят!

  • Обичам нечетните числа- особено девятката. Никога няма да видите силата на звука на телевизорът ми да показва четно число.

  • Преди години нашите са решили, освен да ми мажат биберона с люта чушка- заради голямото ми желание да ям, да ме научат да спя на шум. От тогава до сега аз не мога да заспя в тишина!

  • Имам малък белег на челото си заради чайник, който е паднал на главата ми.

  • Спасявам буби всякакви- колкото и глупаво да звучи- паячета, паяци, богомолки, мухи, бръмбарчета, пчели, оси и т.н.

  • Нещото, от което най-много се срамувам е, че преди години слушах ч…а. И постоянно повтарях, че харесвам всякаква музика без опера (голяма грешка).

  • Първият си дневник започнах да водя в началото на трети клас.Първото нещо, което написах бе, че момчето, което тогава харесвах, е минало през нашата улица с кучето си + подробно описание на кучето. Второто писание се отнасяше за грозната ни ограда и желанието ми да имаме като „американските“ (каквото и да значи това).

  • Харесвам Едгар Алан По и Емили Дикинсън.

  • Това, което ме накара да напиша първото си стихотворение беше „Стон“ на Яворов. Чувството, което усетих при първия прочит, още ме кара да настръхвам.

  • Уменията ми включват: оригами сърце и фалшиво пеене ( според баща ми виене от болки в корема)

  • Имам табло, на което съм закачила нещата, за които съм благодарна – снимки на моето семейство, приятеля ми, двете ми кучета, първите ми стихотворения в оригинал и една моя бебешка снимка.

  • Страхувам се от земетресения- вече съм преживяла доста (живея в земетръсен район).

  • Чувствителна съм ( прекалено даже) и срамежлива (надявам се да го преборя).

  • И може би често прекалявам с подробностите, но какво да се прави. C’est la vie.

»

  1. СТОН

    На Лора
    Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Защото аз съм птица устрелена:
    на смърт е моята душа ранена,
    на смърт ранена от любов…
    Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Кажете ми що значат среща и разлъка?
    И ето аз ви думам: има ад и мъка —
    и в мъката любов!

    Миражите са близо, — пътя е далек.
    Учудено засмяна жизнерадост
    на неведение и алчна младост,
    на знойна плът и призрак лек…
    Миражите са близо, — пътя е далек:
    защото тя стои в сияние пред мене,
    стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
    тя — плът и призрак лек!

  2. OMG, мислех че това с нагласянето на звука на телевизора на точно число си е мое отклонение. Това ме успокоява някак… :D Аз го оставям винаги на 5. :D

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s