В някой ден,
в някой весел град,
в някой миг
срещнеш две очи,
срещнеш две ръце…
И се спреш,
сред горещия площад…
Добър ден, две очи,
добър ден ръце,очи…
Кратки срещи в непознати улици,
в градчета с разцъфтели люляци.
Само миг и ние ще сме влюбени,
само миг от мигове изгубени…
Само миг, завесите са спуснати,
само миг от мигове изпуснати…
Лека нощ,
после пак си сам,
непознат в някои тъжен град,
сред студен площад
и звъни, в тъмнината, късен час…
Лека нощ две очи.
Лека нощ ръце, очи.
/текст: Петър Караангов/