Намерих те между дъхавата пролет и студения октомври.
Ти беше зад учебниците ми,
под измачканите корици на тетрадките ми-
образ върху мастилени вихрушки и щриховани сърца.
Намерих те и искам да ти кажа…
Защото ме е страх, че ще ме оставиш черно-бяла в сърцето си…
Думите тлеят по върха на езика ми
и аз едва възпирам устните да не ги дарят със свобода…
Много ли ще ме намразиш, ако знаеш…
Ще забравиш ли да ми казваш „Здравей!“…
Да ме разсмиваш и да пълниш сърцето ми
с щастие, че срещам погледа ти…
Намерих те и ме боли, че съм невидима за тебе…
Няма ме нито в деня ти, нито в спомените ти,
нито в ириса на очите ти…
А тъй ми се иска да ме усетиш….
Намерих те, а ти си студен…
Аз не съм гореща- по дланите си пазя само
нежна топлота и парченца невзрачност…
Недостатъчно, за да ме попиташ как съм….
Намерих те и се влюбих…
….и заплаках…
….и се замечтах….
Намерих те и разбрах, че ти никога няма да намериш мен….
tintiri.wordpress.com 