…химикалът ни раздра мечтите….
…прободе ги със черния си връх…
…а ние страдаме горките…
….горчивина се впива в студения ни дъх…
…една ябълка се разби в сърцето на поета…
…удави се в писателския плам…
…погуби и със събе си и надеждата ни клета…
…че успехът ни е скрит в невидимото „там“…
tintiri.wordpress.com 
Хей, хей. Много свежо. А бухалът в логото ми пълни душата.
:–)