Удавена в летните нощи

 

Летните вечери ме упояват с тъга, разливат по гърдите ми необяснима тежест. Наблюдавам залезите, потънала в размисли за всичката самота, която в тези кратки мигове, изпълва съществото ми; която ме задъхва; която свива стомаха ми на топчица.

Моменти на безсилие, на слабост, когато думите изчезват; когато усмивките се разтапят; когато остава единствено душата и угасващия летен ден.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s