Random

Robert Frank

Когато се уморих да гоня миражи, когато протегнатите длани измръзнаха празни, когато сълзите прогориха кожата и молитвите се превърнаха в безмълвна горчилка… Тогава започнах да вярвам в съдбата.

Ако е писано, ще се случи…

Стопих се в тълпата.

И мечтите се утаиха в студеното безвремие.

–––––––––

Сега тлея в сивия град.

Не ме боли…

(…не съм и щастлива…)

Добре ми е.

Битувам на random.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s