Закъснели срещи

robert_bresson

В някой ден,
в някой весел град,
в някой миг
срещнеш две очи,
срещнеш две ръце…
И се спреш,
сред горещия площад…

Добър ден, две очи,
добър ден ръце,очи…

Кратки срещи в непознати улици,
в градчета с разцъфтели люляци.
Само миг и ние ще сме влюбени,
само миг от мигове изгубени…

Само миг, завесите са спуснати,
само миг от мигове изпуснати…

Лека нощ,
после пак си сам,
непознат в някои тъжен град,
сред студен площад
и звъни, в тъмнината, късен час…
Лека нощ две очи.
Лека нощ ръце, очи.

/текст: Петър Караангов/

Човек е само тръстика


Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива, защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато самата тя няма никаква представа за това.

Блез Паскал


Музикално

Има съвършенства като това, които те карат да се влюбиш, които превръщат дъха ти, ударите на сърцето в музика; които се сливат със съществото ти и ти губиш контрол, опиянен от красотата, нежността и изящния диалог на нотите.  Безмълвие… защото думите се разпиляват, губят силата си, изчезват от върха на езика…защото единствено можеш да слушаш…защото единствено си способен да обичаш…

Divine…


Човекът и фотоапаратът: Брасай


Photography in our time leaves us with a grave responsibility. While we are playing in our studios with broken flowerpots, oranges, nude studies and still lifes, one day we know that we will be brought to account: life is passing before our eyes without our ever having seen a thing.

Brassai

(9 September 1899 – 8 July 1984)