Закъснели срещи

robert_bresson

В някой ден,
в някой весел град,
в някой миг
срещнеш две очи,
срещнеш две ръце…
И се спреш,
сред горещия площад…

Добър ден, две очи,
добър ден ръце,очи…

Кратки срещи в непознати улици,
в градчета с разцъфтели люляци.
Само миг и ние ще сме влюбени,
само миг от мигове изгубени…

Само миг, завесите са спуснати,
само миг от мигове изпуснати…

Лека нощ,
после пак си сам,
непознат в някои тъжен град,
сред студен площад
и звъни, в тъмнината, късен час…
Лека нощ две очи.
Лека нощ ръце, очи.

/текст: Петър Караангов/

Човек е само тръстика


Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива, защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато самата тя няма никаква представа за това.

Блез Паскал


Музикално

Има съвършенства като това, които те карат да се влюбиш, които превръщат дъха ти, ударите на сърцето в музика; които се сливат със съществото ти и ти губиш контрол, опиянен от красотата, нежността и изящния диалог на нотите.  Безмълвие… защото думите се разпиляват, губят силата си, изчезват от върха на езика…защото единствено можеш да слушаш…защото единствено си способен да обичаш…

Divine…


Flower

Until I spoke his name,

he had been

no more than a mere gesture.

When I spoke his name,

he came to me

and became a flower.


Now speak my name,

one fitting this color and odor of mine,

as I spoke his name,

so that I may go to him

and become his flower.


We all wish

to become something.

You to me and I to you

wish to become an unforgettable gaze.

Kim Chun-su