…единствена…

Умирам в сенките, които безшумно пристъпват в съзнанието ти.

Губя се в силуетите, които вечер танцуват в сънищата ти.

Давя се в думите, изричани пред други.

Бавно изчезвам от тебе.

Превръщам се в безплътност и хлад.

И в едно нежно очакване

Да ме пожелаеш

По-силно…

По-истински…

Да ме потърсиш…

Да ме уловиш в силните си ръце

И никога да не ме пуснеш

Да си отида…

Моля се…

И мечтая…

Просто така…

Да съм единствена

За тебе….

И поне веднъж…

Да не съм на второ място….

Ледена кралица

Заключвам малките стаички в сърцето си,

Които създадох за теб…

Затварям сънищата си за твоя образ,

Превръщам ги в бели листове самота

И ги залепям по възглавницата си….

Нощта ме облича в студените воали

На болката и горчивината…

Косите ми събират сълзите

И белязват лицето ми с горещите белези

На счупени мечти

И развалени надежди….

Тъмнината поглъща душата ми…

За пореден път…

За последен път…

Защото никога повече

Аз няма да нося топлота….

От днес ще бъда

Ледена кралица

 

Орис


Сънят отново ме върна при тебе,
при студената пропаст,
където удавих мечтите,
където изгубих горчивината,
страховете, солената самота.

Вълните отровиха сърцето ми,
пясъкът те създаде отново в очите ми
и заболя.

Ти безмълвен гледаше сълзите ми,
и единствен чуваше,
че всяка шепти името ти,
единствен виждаше
как римувам горящата болка
с чашата пред мен,
единствен се страхуваше
от луната над нас,
защото единствен знаеше,
че морето ме ориса
пак да бленувам за тебе.

Проклятие,
скрито в смеха на чайките,
в тълпата от хора,
в ударите на чашите.

Проклятие, което
усмивката ти спелуваше на сърцето ми,
което случайното докосване до тебе
правеше по-силно,
по-страшно.

Пропастта отново отвори прегръдките си.
Самотата беляза хоризонта,
очерта тънките нишки към тебе,
по които малкото ми сърце бе неспособно да премине.

(А ти стоеше отсреща-
безмълвно любуващ се на тъжното момиче
срещу теб.)

Морето ме ориса да стоя там-по ръбовете на студената бездна и
да гледам към тебе,
знаейки, че
между нас никога няма да има мост.

…забрава…

Ще те забравя…

Тази нощ…

Ще задуша образа ти…

Ще затворя устните си за твоето име…

Ще разлея по пръстите си болка и хлад,

за да ми напомнят, че боли…

…да те имам в съзнанието си…

…да те държа върху миглите си…

…да крия аромата ти в косите си…

Ще те отдалеча от съществото си…

За да забравиш…

Остави ме безименна…

Безлична…

Не ме търси…

Направи ме безплътна…

Подари ми забравата…

Намерих те

29

Намерих те между дъхавата пролет и студения октомври.

Ти беше зад учебниците ми,

под измачканите корици на тетрадките ми-

образ върху мастилени вихрушки и щриховани сърца.

Намерих те и искам да ти кажа…

Защото ме е страх, че ще ме оставиш черно-бяла в сърцето си…

Думите тлеят по върха на езика ми

и аз едва възпирам устните да не ги дарят със свобода…

Много ли ще ме намразиш, ако знаеш…

Ще забравиш ли да ми казваш „Здравей!“…

Да ме разсмиваш и да пълниш сърцето ми

с щастие, че срещам погледа ти…

Намерих те и ме боли, че съм невидима за тебе…

Няма ме нито в деня ти, нито в спомените ти,

нито в ириса на очите ти…

А тъй ми се иска да ме усетиш….

Намерих те, а ти си студен…

Аз не съм гореща- по дланите си пазя само

нежна топлота и парченца невзрачност…

Недостатъчно, за да ме попиташ как съм….

Намерих те и се влюбих…

….и заплаках…

….и се замечтах….

Намерих те и разбрах, че ти никога няма да намериш мен….

Малко нежност

lalala

Подари ми малко нежност…

Затвори я в целувки.

И нека дъждът ми я донесе.

Забрави за това,че горчи да ме обичаш.

Забрави за маските на леглото ми.

Тази вечер ще съм гола.

Без грим,

без да крия себе си…

И колкото и да боли,

забрави за раните.

Подари ми малко нежност.

Защото е студено тук

без твоята прегръдка.

Преглътни безразличието

и ме обичай-

поне сега, когато се изгубих по пътя

към сърцето ти…

И когато завали-

знай, че ще съм под дъжда…