Понякога

Изображение

Понякога живея спокойно сред Вашите думи.

Понякога безропотно отпивам от Вашия хлад.

Понякога забравям горчилката и черните длани,

с които  дълбая към външния свят.

Понякога шамара приемам с усмивка,

понякога дори не боли.

И когато в сиротните нощи опитвам

да затворя всички врати…

….

Не мога…

Прошка забравила що е…

Безсилна , мътна и зла…

Кълнете ме колкото щете…

Аз отдавна съм с мъртва душа…

Random #2

Нищо не мога да ти дам във замяна… Не мога да бъда ни топла, ни вярна….
Мога само наум да те обичам…Безмълвна…В януарската нощ…
Окъпана в думи, в сенки и грях…
В нотите на твоя хлад..
В поезията на твоята музика…
В далечината…В невъзможността на нашата среща….
В сълзите, умиращи в сняг…
В самотата на нашата участ…

Random

Robert Frank

Когато се уморих да гоня миражи, когато протегнатите длани измръзнаха празни, когато сълзите прогориха кожата и молитвите се превърнаха в безмълвна горчилка… Тогава започнах да вярвам в съдбата.

Ако е писано, ще се случи…

Стопих се в тълпата.

И мечтите се утаиха в студеното безвремие.

–––––––––

Сега тлея в сивия град.

Не ме боли…

(…не съм и щастлива…)

Добре ми е.

Битувам на random.

Ода за разбитите мечти

…химикалът ни раздра мечтите….

…прободе ги със черния си връх…

…а ние страдаме горките…

….горчивина се впива в студения ни дъх…

…една ябълка се разби в сърцето на поета…

…удави се в писателския плам…

…погуби и със събе си и надеждата ни клета…

…че успехът ни е скрит в невидимото „там“…

Да живее матурата..и ние двете, които открихме простата истина ,че ябълката не е цитрус, а писателят  не е роман!